Tag Archives: литература

“Повечето читатели казват, че няма качествен български чиклит…”

Пролетното ми настроение днес е подсилено от най-новото ревю на “На светофара”, написано от не кой да е, а една 15-годишна красива и будна тинейджърка, която внимава в час, а междувременно намира и време за качествена литература… Това е мнението на Мари Чернева от A Booklover Place :adf7fc36fc0f7dba45ac9694f620af5cbd483bad8188f3b9f20edf1bc274f49a

“Признавам си, без да се лъжем..не съм чела такъв тип литература. Романтични романи съм чела много, но чужди, а не български чиклит. Вече официално мога да заявя, че съм чела и това. Повечето читатели, казват, че няма качествен български чиклит. Но грешат, прочетете тази книга и още останете без дъх и онемели. След последната страница, се надявах за още и още..Тази книга на Доротея Петрова, ми хареса толкова мноого!

‘’На Светофара’’ една много кратка и лека книжка, която е много задълбочена, но същевременно с такъв лековит начин, описва живота на двамата ни герои Тони и Зоя. Те се запознават на светофара, по много необичаен начин за Зоя..и се влюбват. Тя е българка, а той е грък, които са далеч от семейството и роднините си..далеч от всичко родно и работят на английската земя в Лондон. Стилът на писане на Доротея ми допадна много. Когато четеш се потапяш в книгата, все едно си го изживял или присъстваш там. От личен опит ви го казвам, чела съм в училище, всеки крещи, а аз се изолирам в книгата. Наистина много силно се надявам тази история да има продължение..Да се надяваме, че ще има. Определено чакам, следващите творби от тази мила авторка, защото си заслужават четенето и времето. 

Благодаря на Доротея Петрова, за предоставената възможност, да прочета книгата в замяна на честно ревю!

Приятно четене на всички, препоръчвам ви книгата с двете си ръце!

 

-Мари.”

Leave a comment

Filed under bulgarian, Доротея Петрова, На Светофара, български, книга, ревю, роман, Uncategorized

Как да си купим На Светофара от Хеликон – указания:

Здравейте, всички настоящи и бъдещи читатели!

Тъй като вчера някои от вас ме питаха как точно да се сдобият безпроблемно с книгата, реших че между вас може би има и други, които са се затруднили, но ги е досрамяло да попитат. Не се притеснявайте, ето ги и указанията в стъпки:

  1. Преди всичко останало, налага се да се регистрирате в сайта на Хеликон: Книжарница Хеликон Helikon.bg Регистрация Helikon.bg
  2. След като сте попълнили нужните полета и сте изпратили заявката си, нужно е да проверите пощата си, където би трябвало да сте получили съобщение с линк, на който да потвърдите и активирате акаунта си: 272 unread petrovadoroteya Yahoo Mail
  3. След като успешно сте влезли в профила си, намерете в полето за търсене книгата. Тя ще е в раздел е-книги:Книжарница Хеликон Helikon.bg
  4. Добавете я в кошницата като кликнете на “купи”: На светофара от Доротея Петрова ISBN 9786191541614 Е книги от онлайн книжарница Хеликон Helikon.bg
  5. На следващият екран ще видите книгата в кошницата си. Кликнете на “поръчай”: Вашата поръчка Helikon.bg
  6. Системата ще поиска от вас да въведете данните си и да потвърдите поръчката: Вашата поръчка Helikon.bg Вашата поръчка Helikon.bg
  7. На същата страница, малко по-надолу, ще имате опцията да изберете начин на плащане :Вашата поръчка Helikon.bg
  8. След като сте избрали най-удобната за вас опция и сте изпратили поръчката си, системата ще ви предостави възможността да платите, а след което и ще ви изпрати съобщение с линк към книгата:4348 непрочетени АБВ поща 4348 непрочетени АБВ поща 4348 непрочетени АБВ поща
  9. След като смъкнете файла на книгата на устройството си, ще трябва и да го отворите. Тук на помощ идва следното обяснение: Как да четем е-книги
  10. Остана ви само едно нещо – да изберете с каква апликация ще отворите книгата, ако искате да я четете на таблета или телефона си. Ето няколко  идеи с безплатни апликации .

Едно малко уточнение искам да направя, преди да ви оставя на мира. Форматът на книгите изглежда леко различно в зависимост от това коя апликация използвате. Иначе казано – през някои апликации изглежда по-хубава и по-добре подредена, а през други – обратното. Затова ще си позволя да ви препоръчам тези, на които според мен На Светофара изглежда най-добре. Ето ги:  FBReader , Ebook Reader ,  Moon + , Universal Book Reader .

Ако имате въпроси относно апликациите или каквото и да е друго, моля пишете, питайте, не се притеснявайте. Всичко ще обсъдим, ако е нужно 🙂

Надявам се да съм помогнала! Приятно четене!

Leave a comment

Filed under български, книга

На Светофара, начало, откъс

ПЪРВА ЧАСТ

Зоя

Венците ѝ започнаха да напомнят за себе си и Зоя Димитрова осъзна, че вече от десет минути си мие зъбите. Изтърка езика и кухините на бузите си, остави четката, загаси лампата в банята и влезе в спалнята. В къщата в „Уинчмор Хил“, Северен Лондон, всички останали вече спяха. Дръпна завивката на леглото, потупа възглавницата, без да има нужда, и се настани удобно между завивките. Пресегна се към нощното шкафче, взе единия от кремовете и започна да го нанася около очите си. Погледът ѝ блуждаеше из стаята и съвсем естествено се спря първо на разкошната рокля, която висеше на закачалка в пълна готовност да изиграе важна роля в един от най-вълнуващите дни за Зоя. Докато гледаше роклята и продължаваше да се маже, пулсът ѝ започна да се ускорява. Kолко много неща се бяха променили за две години, откакто се бяха запознали с Тони!

***

Всичко започна на светофара в Северен Лондон, на едно от най-оживените кръстовища на „Норт Съркюлар Роуд“, който пресичаше почти целия град. Денят беше делничен, около 7 часа вечерта, и трафикът беше оживен. И двамата чакаха да светне зелено. Тя – за пешеходци, а той – в колата си. И двамата се прибираха от работа. Тя четеше книга, кoгато някой се провикна на английски зад гърба ѝ.

– Хей, хубава коса!

– Моля? – обърна се тя назад, за да види кой отвлича вниманието ѝ от книгата.

– Хубава си – каза. – Дори красива, бих казал, след като вече се обърна – беше някакъв гологлав със слънчеви очила. Времето беше топло и прозорецът на колата му беше отворен. Изглеждаше като неин тип на пръв поглед, въпреки че слънцето ѝ пречеше да види детайли.

– Мерси – отвърна тя, обърна се напред и заби поглед отново в книгата.

– Дай си номера! – продължи да говори той на гърба ѝ.

  Оооо, не на мене тия, помисли си тя.

– Слушай, да отбия ли ей там да поговорим? Така ще направя, искам да говоря с теб.

– Откъде си? – без да мисли, тя бръкна в чантата и извади телефона си.

– От Лондон съм – отвърна непознатият.

– Давай тогава, слушам – готова да запише номера му, го подкани тя.

– 07… – издиктува той. – Обади ми се по всяко време! И не се притеснявай за приятелката ми, защото нямам такава! Как се казваш? – в движение се провикна той.

– Зоя – извика тя.

– Приятно ми беше, Зоя! – отвърна той и колата му се изгуби в трафика.

Ей такова нещо не ѝ се беше случвало досега – светофарна забивка, докато чака на червено. И то започнала с комплимент за косата. Вярно, че тъмната ѝ, дълга до под раменете равна прическа с равен бретон до под веждите правеше впечатление, но се забелязваше повече от жени. От мъже Зоя беше свикнала на коментари относно дупето или усмивката си преди всичко останало. Напоследък обаче беше отслабнала прекалено много и почти беше изгубила извивките си. А в гръб усмивката ѝ нямаше как да направи впечатление. Истината беше, че Зоя не се чувстваше особено атрактивна за другия пол тези дни и особено днес. А и не целеше да бъде. Беше облякла широка синя дънкова риза с подвити до лактите ръкави и запасана в черните ѝ прилепнали по краката дънки. През рамо беше преметнала голяма черна кожена чанта, а на краката си носеше ниски сини обувки. За грим изобщо не беше помислила, а като се добави към картинката и ниският ѝ ръст, и книгата в ръцете, човек съвсем спокойно можеше да я обърка с ученичка.

Че какво пък толкова, човек никога не знае. Не може да съдим за някого по това къде и как му е дошло отвътре да бъде спонтанен, помисли тя, след като пресече улицата, обляна от вълна от добро настроение. По пътя към квартирата дори се заприказва с един дядо. Човекът обясни, че работи в близката аптека, и ѝ даде визитна картичка. Да поддържали връзка! Тя се опита да се отърве по-бързо от приказливеца. Не спираше да се усмихва и нещо ѝ подсказваше, че трябва да се обади по-скоро на Светофара. Едва дочака да мине половин час и с разтуптяно сърце набра за първи път номера му. Той се изненада приятно. Каза, че изобщо не е очаквал да му звънне. Чуха се няколко пъти, за да се разбeрат кога да се видят. Трудно му било, нямал много свободно време. Работел по 6 дни в седмицата. Фризьор бил.

***

–Забавна история вчера… – заобяснява на колежките си в офиса на следващия ден тя. Наложи се. Бяха я чули да флиртува по телефона и любопитстваха.

–Хубав ли беше? – попита шефката ѝ Манди.

–Разбира се, иначе защо ще му взема номера? – засмя се Зоя.

–Каква кола кара? – попита колежката ѝ Лулу.

–Не обръщам внимание на колите бе, хора! – възмути се Зоя, а след това бързо добави: – Лу, той каза, че искал да излезем в събота. Ще дойдете ли с Майк с нас? Той е моят уингман, а ти ми трябваш за морална подкрепа.

–Да, човек, много ясно! Само кажи къде искаш да отидем – намигна ѝ Лулу.

Когато се прибра в неугледната си квартира в „Ууд Грийн“, Северен Лондон, я очакваше изненада. Почти винаги, когато вечеряше, обичаше да е сама и да гледа нещо занимателно на лаптопа. За предпочитане, някое разведряващо комедийно шоу или ситком. Тази вечер гледаше „Шоуто на Греъм Нортън“ и хапваше салата с домати и пилешко. Пиеше уиски. На екрана на лаптопа Марк Уолбърг явно беше прекалил я с алкохола, я с някоя друга забранена субстанция и се лигавеше безобразно с водещия. Сядаше в скута му, милваше го по лицето, а накрая го и ощипа по зърното. У Зоя се надигна усещане за безвъзвратно губене на ценно време. Изведнъж ѝ се прииска да има някого, с когото да разпусне, да сподели компанията и мислите си. Струваше ѝ се, че досега не се е чувствала толкова самотна, въпреки че беше изживявала много моменти като този и преди. Сега различното беше, че май вече започваше да ѝ идва до гуша.

Мислите ѝ бяха прекъснати от почукване по вратата на стаичката. На прага стоеше хазяйката. От цялата ѝ личност лъхаше педантичност. Жената беше около 60-годишна имигрантка от Колумбия. Макар да беше живяла в Англия през по-голямата част от живота си, тя все още говореше със силен испански акцент и заваляше думите.

–Зоя, очаквам семейството на мъжа ми да дойде на гости от Ямайка в края на месеца и преди това трябва да си се изнесла. Вече се обадих на агенцията да ти намерят нещо друго.

–Защо не съм осведомена по въпроса по-рано!? – сопна се Зоя.

–Ами, защото и аз тъкмо разбрах днес следобед… иии са ми семейство все пак… нямам къде другаде да ги сложа.

–Това да не е просто твоя начин да ми кажеш, че не искаш да живея повече тук? – надигна вежди въпросително Зоя.

–Не, трябваше да отменя и стаята на другото момиче, което щеше да идва скоро.

–Ясно.

–И, ъм… освен това ти държиш свински наденички в хладилника! – възкликна жената.

–Да, знам – кимна Зоя.

–В тази къща не ядем свинско, казвала съм ти и преди.

–Те са си моите наденички… Не ви карам да ги ядете!

–Знам, но нали трябва да ги готвиш под моя покрив… Не ми харесва никак това! – възмути се колумбийката.

–Добре. Твоята къща, твоите правила… Няма проблем – кимна Зоя и обърна гръб на жената.

Може пък и да е манна небесна някаква това, помисли си Зоя с надежда. Хазяйката имаше навика да я посреща с критика и недоволство почти всеки ден след работа, преди дори да поздрави. Дано да попадна на по-хубаво място, помоли си наум тя. Да, ама преди да се премести, трябваше да си намери къде да отиде. Само се надяваше да не я излъжат от агенцията с парите! Няма, късметът щеше да е пак на нейна страна, усещаше го!

***

В къщата в „Уинчмор Хил“ Зоя се сепна. Беше започнала да маже лицето си с крема за околоочен контур, а около очите си беше сложила вазелин. Нищо, той и без това е полезен за миглите и веждите. Дженифър Анистън използва същия трик срещу „пачи крак“, нали така? Мога и аз да продължа да го използвам по този начин. Погледна още веднъж към роклята, усмихна се широко, а сърцето ѝ подскочи от радост и вълнение. Наложи си да се успокои. Пресегна се още веднъж към нощното шкафче, за да вземе този път правилните кремове, и се намаза за последен път бавно и опитвайки се да се настрои за сън. Ако не се наспеше, щеше да ѝ личи, а беше така важно да изглежда добре. Повъртя се малко, след което скочи от леглото и грабна произволна книга от библиотеката. Прочете няколко пъти първите три страници, като така и не успяваше да се съсредоточи. Накрая постепенно се унесе.

3 Comments

Filed under bulgarian, comedy, creative, български, книга, комедия, креативно, писане, роман, романтика, romance, writing