ЖЕНА КАТО КАМБАНАРИЯ

??????????????????????

Винаги съм се плашела от баналността. Затова и не написах в началото още “Честит 8ми Март, мили жени! Надявам се да сте много обичани и да искате да дарявате обич навред! Бъдете здрави и усмихнати!”, въпреки, че точно това трябваше да направя. Всеки знае какъв ден е днешният, затова без много приказки и увертюри, пристъпвам към едно от любимите си стихотворения по адрес на Жената, написано от Мъж.

Каква жена
Евтим Евтимов

Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за званар?

Пред такава хубава жена
сътворена от магия блага
ангелското ми сърце призна
че глава човешка се залага…

Колко огън,колко нежен плен
има в двете и очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни….

П.п. : А вашето любимо стихотворение за Жената кое е? Може би сами сте написали и по-хубаво от това. Споделете.

.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

In Bed With Chick Lit

bed-reading
Събота. Предиобед. Имам малко време докато чакам крем-супата ми с карфиол да стане и си седя на бюрото пред лаптопа мислейки за книги. По-скоро за чиклит. Помните ли кой беше първият чиклит роман, който прочетохте въобще? Аз да – Дневникът На Бриджит Джоунс от (иска ли питане!?) Хелън Фийлдинг през далечната 1996. Ако трябва да я опиша с три думи, това са ‘глътка’, ‘свеж’ и ‘въздух’. Първата забавна, шантава и различна книга, която веднага усетих близка. Допаднахме си моментално, така го усетих. Сприятелихме се. Тя ме развличаше с ведрата си компания, аз я разхождах в чантата си и я показвах на други приятелки и техните майки. Мисля, че се влюбих в нея в момента, в който ме изненада неподготвена и ме омагьоса. Както си лежах един следобед на леглото вкъщи, разпусках си и си четях, изведнъж се разтресох от неочаквани конвулсии. Отначало се стъписах. Какво става? Защо се треса така? Нещо ли има под леглото!? Беше смях, и то с глас. Аз имам слабостта да си падам по повечето неща, които ме разсмиват и ме карат да се чувстват весела и щастлива.
Така започна аферата ми с “леките, плажни, женски” романи. След Бриджит се занизаха и Дневникът На Една Нова Рускиня от Елена Колина, множеството героини на Софи Кинсела и Мариан Кийс и т.н. Пристрастих се към смехът и свежото усещане от пърхане на пеперуди в стомаха, което ми даваха тези книги. Чиклитът е като приятелка, която не си виждала от дълго време и нямаш търпение срещнеш, за да се наклюкарите и насмеете едно хубаво, както само вие си знаете. Той е като излежаване на припек в някой шезлонг на терасата или на брега на любимия ти плаж. Като приготвяне за среща с любимия. Като пътуване към екзотична дестинация…
Отнесох се пак! Преди да се върна в кухнята, ще цитирам Бриджит и Марк в едноименния филм по първата книга на Фийлдинг:
Bridget: Wait a minute… nice boys don’t kiss like that.
Mark Darcy: Oh, yes, they fucking do.
С други думи, сигурна съм, че много от вас се изненадват след като открият за първи път, че харесват чиклит и си казват: Чакай малко…хубавите книги не попадат в тази графа. На всички тях мога да кажа: О, да, и още как!
И така, човек освен да пише и чете, трябва и да яде. Аз отивам да си видя супата. До скоро писане!

А вие за какви книги мислите в свободното си време? Помните ли първият си чиклит роман? Откъде идва любовта ви към него?

Leave a comment

Filed under Uncategorized

5 МИТА ЗА ЧИКЛИТА


8[1]

1. Това са “леки” книги.

Добре, някои може и да са. Окей, повечето са такива. Аз, обаче, не обичам тежки неща. Тежки са куфарите ми в повечето случаи. Не само с емоционалния багаж, с обикновения също. За много багаж често се налага да се плаща екстра. И по летищата, и в отношенията с хората в живота. От вдигане на тежко боли кръст, а от “тежки” нощи по баровете – глава. Изводът е един – дайте го малко по-леко за по-лек и приятен живот.

2. Само за жени са.

Не. Нито пък са писани само от жени. Популярната, съвременна литература, която цели да развлича, има много по-широко поле на изява днес, отколкото да речем преди 30 години. Примери за талантливи “чиклит” писатели от мъжки пол са Захари Карабашлиев (“18% сиво”) и Христос Цьолкас (“Плесницата”). Те се занимават с отношенията между мъже и жени, поколения и семейства в модерните, космополитни общества. Водени са от човешко любопитство и описват неподправени емоции.

3. Безполезни са за мъжете. (точка, главно насочена към тях)

Първо – виж т.2 преди да говориш. Второ – внимавай какво казваш пред жена си за любимите ѝ книги. Няма да се изненадам, ако вземе от шкафчето до леглото най-новия чиклит роман, който си е купила вчера и с нетърпение чака да прочете, и те тупне с него по главата. Трето – от тези романи можеш да научиш много за женската същност. Ако те интересува. И четвърто- ако жена ти има повод за празнуване скоро, а още не си ѝ купил нищо – какво чакаш? Бегом към книжарницата за перфектният подарък – най-новият чиклит роман!

4. От тях не може да се научи нищо ново.

Ако ти е такъв подхода към всичко ново, пред което се изправиш или с което се сблъскаш, загубен си. Липсва ти първото качество, присъщо на великите откриватели и много успяващи хора – любопитството. То те води напред и да те подтиква да научаваш интересни факти и да си извличаш полезни изводи.

5. Няма качествен български чиклит.

Споря и тук. Ваня Щерева няма как да не я знаеш. Лично мен тя ме е впечатлила най-много. Не претендирам да съм прочела всичко и всички, обаче. Може да има и по-добри автори.

П.п. С радост приемам всякаква критика и препоръки за хубави български развлекателни, съвременни романи в коментарите отдолу 🙂

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Предизвикателство

С този пост се чувствай поканен/а да споделиш кратка история или случка от запознанство, която те е трогнала, запомнил/а си и те е развълнувал/а. Историите могат да се споделят собственоръчно и самоинициативно тук, във Фейсбук, или на имейл адрес atthetrafficlights@gmail.com, където ако се срамуваш, можеш да предупредиш, че искаш историята ти да бъде анонимна.

За първата случка, перото е в ръката на Кристин Карачорова, на 30 г., от Русе. Тя разказва:

Беше в далечното минало, тийнеджърските години. С приятелки излъгахме родителите си, че отиваме на лагер с учителки, а всъщност бяхме сами. Запознахме се с една момчешка компания и прекарахме морето с тях. Момчето, с което аз се виждах имаше кандидат студентски изпит във Варна в деня, в който ние си тръгвахме. Той беше на принципа „Полят изпит- взет изпит”, поради което празнувахме до сутринта преди да замине за морската столица. Ние се намирахме в Бяла- Варненско. След голямото парти той отиде да покаже знания и ми каза „Ще ти звънна да се видим по пътя за чао”. Полу- спейки аз си помислих „Да бе!” Гаджето на едната ми приятелка беше дошъл да ни вземе с колата си. Тръгнахме да се прибираме по обед и телефонът ми звънна. Морското момче се оказа сериозно- беше свършил изпита, беше сигурен, че ще го вземе и ми се обаждаше, за да се срещнем по пътя. Говори с шофьора и се уточниха къде точно да спрем, за да го изчакаме. Беше по средата на Аспаруховия мост, между двете платна! Беше много романтично, изненадващо, неочаквано! Колите надуваха клаксоните, ние бяхме на върха на щастието, целувайки се и обещавайки си, че ще се видим в моя роден град. За щастие това се превърна в реалност..
When-Harry-Met-Sally_20150219112514075[1]

Leave a comment

Filed under Uncategorized

КОНКУРС „КЪДЕ МИ Е КОРИЦАТА?“

traffic-light_282289k_20150217174447339[2]

кликни тук и сподели

facebook

Новият български роман На Светофара, чието издаване предстои скоро, обявява конкурс „Къде ми е корицата?“.  За участие каним всеки, който се вдъхнови от прочитането на първата глава от книгата тук и смята, че може да предложи най-подходящата рисунка или картина, която да е тематична и свързана пряко със заглавието. Победителят печели място за труда си на корицата на първото издание книгата, както и 100 лв. Може да изпращате предложенията си на адрес atthetrafficlights@gmail.com . Краен срок за участие: 31.03.2015. Петте най-добри предложения ще бъдат обявени на стената на страницата ни във Фейсбук на 05.04.2015. Излъчването на победител ще стане чрез гласуване във Фейсбук, което ще продължи 96 часа (4 дни) от обявяване на финалистите.

*При участие в конкурса, давате съгласието си да публикуваме картините  и рисунките Ви във Фейсбук.

*За „гласоподаватели“ ще се приемат само хора, които са харесали страницата на книгата На Cветофара във Фейсбук.

*“Гласоподавател“ е всеки, кoйто е гласувал за предложение на участник в конкурса.

*Победител е този, чието предложение събере най-много гласове под формата на харесвания.

кликни тук и сподели

facebook

Leave a comment

Filed under Uncategorized

На Светофара, начало, откъс

ПЪРВА ЧАСТ

Зоя

Венците ѝ започнаха да напомнят за себе си и Зоя Димитрова осъзна, че вече от десет минути си мие зъбите. Изтърка езика и кухините на бузите си, остави четката, загаси лампата в банята и влезе в спалнята. В къщата в „Уинчмор Хил“, Северен Лондон, всички останали вече спяха. Дръпна завивката на леглото, потупа възглавницата, без да има нужда, и се настани удобно между завивките. Пресегна се към нощното шкафче, взе единия от кремовете и започна да го нанася около очите си. Погледът ѝ блуждаеше из стаята и съвсем естествено се спря първо на разкошната рокля, която висеше на закачалка в пълна готовност да изиграе важна роля в един от най-вълнуващите дни за Зоя. Докато гледаше роклята и продължаваше да се маже, пулсът ѝ започна да се ускорява. Kолко много неща се бяха променили за две години, откакто се бяха запознали с Тони!

***

Всичко започна на светофара в Северен Лондон, на едно от най-оживените кръстовища на „Норт Съркюлар Роуд“, който пресичаше почти целия град. Денят беше делничен, около 7 часа вечерта, и трафикът беше оживен. И двамата чакаха да светне зелено. Тя – за пешеходци, а той – в колата си. И двамата се прибираха от работа. Тя четеше книга, кoгато някой се провикна на английски зад гърба ѝ.

– Хей, хубава коса!

– Моля? – обърна се тя назад, за да види кой отвлича вниманието ѝ от книгата.

– Хубава си – каза. – Дори красива, бих казал, след като вече се обърна – беше някакъв гологлав със слънчеви очила. Времето беше топло и прозорецът на колата му беше отворен. Изглеждаше като неин тип на пръв поглед, въпреки че слънцето ѝ пречеше да види детайли.

– Мерси – отвърна тя, обърна се напред и заби поглед отново в книгата.

– Дай си номера! – продължи да говори той на гърба ѝ.

  Оооо, не на мене тия, помисли си тя.

– Слушай, да отбия ли ей там да поговорим? Така ще направя, искам да говоря с теб.

– Откъде си? – без да мисли, тя бръкна в чантата и извади телефона си.

– От Лондон съм – отвърна непознатият.

– Давай тогава, слушам – готова да запише номера му, го подкани тя.

– 07… – издиктува той. – Обади ми се по всяко време! И не се притеснявай за приятелката ми, защото нямам такава! Как се казваш? – в движение се провикна той.

– Зоя – извика тя.

– Приятно ми беше, Зоя! – отвърна той и колата му се изгуби в трафика.

Ей такова нещо не ѝ се беше случвало досега – светофарна забивка, докато чака на червено. И то започнала с комплимент за косата. Вярно, че тъмната ѝ, дълга до под раменете равна прическа с равен бретон до под веждите правеше впечатление, но се забелязваше повече от жени. От мъже Зоя беше свикнала на коментари относно дупето или усмивката си преди всичко останало. Напоследък обаче беше отслабнала прекалено много и почти беше изгубила извивките си. А в гръб усмивката ѝ нямаше как да направи впечатление. Истината беше, че Зоя не се чувстваше особено атрактивна за другия пол тези дни и особено днес. А и не целеше да бъде. Беше облякла широка синя дънкова риза с подвити до лактите ръкави и запасана в черните ѝ прилепнали по краката дънки. През рамо беше преметнала голяма черна кожена чанта, а на краката си носеше ниски сини обувки. За грим изобщо не беше помислила, а като се добави към картинката и ниският ѝ ръст, и книгата в ръцете, човек съвсем спокойно можеше да я обърка с ученичка.

Че какво пък толкова, човек никога не знае. Не може да съдим за някого по това къде и как му е дошло отвътре да бъде спонтанен, помисли тя, след като пресече улицата, обляна от вълна от добро настроение. По пътя към квартирата дори се заприказва с един дядо. Човекът обясни, че работи в близката аптека, и ѝ даде визитна картичка. Да поддържали връзка! Тя се опита да се отърве по-бързо от приказливеца. Не спираше да се усмихва и нещо ѝ подсказваше, че трябва да се обади по-скоро на Светофара. Едва дочака да мине половин час и с разтуптяно сърце набра за първи път номера му. Той се изненада приятно. Каза, че изобщо не е очаквал да му звънне. Чуха се няколко пъти, за да се разбeрат кога да се видят. Трудно му било, нямал много свободно време. Работел по 6 дни в седмицата. Фризьор бил.

***

–Забавна история вчера… – заобяснява на колежките си в офиса на следващия ден тя. Наложи се. Бяха я чули да флиртува по телефона и любопитстваха.

–Хубав ли беше? – попита шефката ѝ Манди.

–Разбира се, иначе защо ще му взема номера? – засмя се Зоя.

–Каква кола кара? – попита колежката ѝ Лулу.

–Не обръщам внимание на колите бе, хора! – възмути се Зоя, а след това бързо добави: – Лу, той каза, че искал да излезем в събота. Ще дойдете ли с Майк с нас? Той е моят уингман, а ти ми трябваш за морална подкрепа.

–Да, човек, много ясно! Само кажи къде искаш да отидем – намигна ѝ Лулу.

Когато се прибра в неугледната си квартира в „Ууд Грийн“, Северен Лондон, я очакваше изненада. Почти винаги, когато вечеряше, обичаше да е сама и да гледа нещо занимателно на лаптопа. За предпочитане, някое разведряващо комедийно шоу или ситком. Тази вечер гледаше „Шоуто на Греъм Нортън“ и хапваше салата с домати и пилешко. Пиеше уиски. На екрана на лаптопа Марк Уолбърг явно беше прекалил я с алкохола, я с някоя друга забранена субстанция и се лигавеше безобразно с водещия. Сядаше в скута му, милваше го по лицето, а накрая го и ощипа по зърното. У Зоя се надигна усещане за безвъзвратно губене на ценно време. Изведнъж ѝ се прииска да има някого, с когото да разпусне, да сподели компанията и мислите си. Струваше ѝ се, че досега не се е чувствала толкова самотна, въпреки че беше изживявала много моменти като този и преди. Сега различното беше, че май вече започваше да ѝ идва до гуша.

Мислите ѝ бяха прекъснати от почукване по вратата на стаичката. На прага стоеше хазяйката. От цялата ѝ личност лъхаше педантичност. Жената беше около 60-годишна имигрантка от Колумбия. Макар да беше живяла в Англия през по-голямата част от живота си, тя все още говореше със силен испански акцент и заваляше думите.

–Зоя, очаквам семейството на мъжа ми да дойде на гости от Ямайка в края на месеца и преди това трябва да си се изнесла. Вече се обадих на агенцията да ти намерят нещо друго.

–Защо не съм осведомена по въпроса по-рано!? – сопна се Зоя.

–Ами, защото и аз тъкмо разбрах днес следобед… иии са ми семейство все пак… нямам къде другаде да ги сложа.

–Това да не е просто твоя начин да ми кажеш, че не искаш да живея повече тук? – надигна вежди въпросително Зоя.

–Не, трябваше да отменя и стаята на другото момиче, което щеше да идва скоро.

–Ясно.

–И, ъм… освен това ти държиш свински наденички в хладилника! – възкликна жената.

–Да, знам – кимна Зоя.

–В тази къща не ядем свинско, казвала съм ти и преди.

–Те са си моите наденички… Не ви карам да ги ядете!

–Знам, но нали трябва да ги готвиш под моя покрив… Не ми харесва никак това! – възмути се колумбийката.

–Добре. Твоята къща, твоите правила… Няма проблем – кимна Зоя и обърна гръб на жената.

Може пък и да е манна небесна някаква това, помисли си Зоя с надежда. Хазяйката имаше навика да я посреща с критика и недоволство почти всеки ден след работа, преди дори да поздрави. Дано да попадна на по-хубаво място, помоли си наум тя. Да, ама преди да се премести, трябваше да си намери къде да отиде. Само се надяваше да не я излъжат от агенцията с парите! Няма, късметът щеше да е пак на нейна страна, усещаше го!

***

В къщата в „Уинчмор Хил“ Зоя се сепна. Беше започнала да маже лицето си с крема за околоочен контур, а около очите си беше сложила вазелин. Нищо, той и без това е полезен за миглите и веждите. Дженифър Анистън използва същия трик срещу „пачи крак“, нали така? Мога и аз да продължа да го използвам по този начин. Погледна още веднъж към роклята, усмихна се широко, а сърцето ѝ подскочи от радост и вълнение. Наложи си да се успокои. Пресегна се още веднъж към нощното шкафче, за да вземе този път правилните кремове, и се намаза за последен път бавно и опитвайки се да се настрои за сън. Ако не се наспеше, щеше да ѝ личи, а беше така важно да изглежда добре. Повъртя се малко, след което скочи от леглото и грабна произволна книга от библиотеката. Прочете няколко пъти първите три страници, като така и не успяваше да се съсредоточи. Накрая постепенно се унесе.

3 Comments

Filed under bulgarian, comedy, creative, български, книга, комедия, креативно, писане, роман, романтика, romance, writing