Category Archives: Uncategorized

“Повечето читатели казват, че няма качествен български чиклит…”

Пролетното ми настроение днес е подсилено от най-новото ревю на “На светофара”, написано от не кой да е, а една 15-годишна красива и будна тинейджърка, която внимава в час, а междувременно намира и време за качествена литература… Това е мнението на Мари Чернева от A Booklover Place :adf7fc36fc0f7dba45ac9694f620af5cbd483bad8188f3b9f20edf1bc274f49a

“Признавам си, без да се лъжем..не съм чела такъв тип литература. Романтични романи съм чела много, но чужди, а не български чиклит. Вече официално мога да заявя, че съм чела и това. Повечето читатели, казват, че няма качествен български чиклит. Но грешат, прочетете тази книга и още останете без дъх и онемели. След последната страница, се надявах за още и още..Тази книга на Доротея Петрова, ми хареса толкова мноого!

‘’На Светофара’’ една много кратка и лека книжка, която е много задълбочена, но същевременно с такъв лековит начин, описва живота на двамата ни герои Тони и Зоя. Те се запознават на светофара, по много необичаен начин за Зоя..и се влюбват. Тя е българка, а той е грък, които са далеч от семейството и роднините си..далеч от всичко родно и работят на английската земя в Лондон. Стилът на писане на Доротея ми допадна много. Когато четеш се потапяш в книгата, все едно си го изживял или присъстваш там. От личен опит ви го казвам, чела съм в училище, всеки крещи, а аз се изолирам в книгата. Наистина много силно се надявам тази история да има продължение..Да се надяваме, че ще има. Определено чакам, следващите творби от тази мила авторка, защото си заслужават четенето и времето. 

Благодаря на Доротея Петрова, за предоставената възможност, да прочета книгата в замяна на честно ревю!

Приятно четене на всички, препоръчвам ви книгата с двете си ръце!

 

-Мари.”

Advertisements

Leave a comment

Filed under bulgarian, Доротея Петрова, На Светофара, български, книга, ревю, роман, Uncategorized

“Давам на книгата 5/5 звезди”, ревю на Теми от Writing is fun

stars1

Здравей, любопитко! В този пост четеш мнението на литературната блогърка Теми Панайотова за “На Светофара”, което тя споделя в Writing is fun . Понеже ми харесва, го слагам и тук 🙂

“С мъка на сърцето, ще си призная, че рядко чета книги от български автори. В днешно време книгите, които масово се четат са на чуждестранни автори. А не трябва да е така!

След прочита на тази книга, искам определено да кажа, че и тук имаме с какво да се похвалим – и ние имаме прекрасни писатели. И го казвам без значение от жанра, защото си е истина.

Книгата не е обемиста, а всъщност точно обратното – не беше, но ми се искаше да е! 

Повечето хора, които ме познават знаят, че макар и да съм заклет фентъзи фен – обожавам да чета книги от различни жанрове – не ми харесва да затварям очите си и за други книжни находки и после да съжалявам.

Няма как да не споделя, че прочитането на тази книга беше толкова приятно и освежаващо – историята е романтична, въвличаща ни в животите на Тони и Зоя  и разказваща ни за тяхното запознанство и как то прераства в любов. Тони е грък, а Зоя българка и макар да се запознават буквално на един светофар, може да усетите историята им все едно сте част от нея.

Хареса ми стила на писане и начина, по който се развиваше действието. Най-вече ми допадна това, че докато четеш имаш чувството, че е по истински случай (но това само писателката може да издаде).  Кара те да се чувстваш, не като някой страничен наблюдател, а като част от самата история – през цялото време бях толкова погълната, лесно е да се поставиш с ролята на главната героиня и да заживееш в книгата.

Честно да си призная, много ми се искаше историята на Тони и Зоя да има продължение в следваща част – да прочетем още малко за живота им и за изпитанията, през които понякога трябва да премине една истинска любов!

Тайничко ще се надявам за продължение, ако ли не – определено ще следя за други книги на Доротея Петрова, защото си заслужават времето и прочита!

Приятно четене!

Давам на книгата 5/5 звезди”

Ако прочетеното те заинтригува, последвай линка към книжрницата на Хеликон тук .

Leave a comment

Filed under bulgarian, creative, Доротея Петрова, На Светофара, НаСветофара, български, книга, комедия, креативно, писане, ревю, роман, romance, Uncategorized, writing

Имам си почитателка, която не ми е приятелка :)

 

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Намерих си корицата :)

Здравейте, пролетни пчелички!

unnamed

С удоволствие съобщавам, че конкурсът “Къде ми е корицата?” приключи успешно с намирането на горепоказания дизайн, дело на Стилян Русев. Победителят е много талантлив млад мъж, от когото останах впечатлена и изпитвам желание да споделя малко повече за него.

Стилян е илюстратор и графичен дизайнер на свободна практика, който живее в Копенхаген, Дания. Има дългогодишен опит в различни визуални сфери като лого дизайн, илюстрации, дизайн на уеб страници, брошури и др. Можете да разгледате част от неговите предишни проекти на https://www.behance.net/stilyanrusev

Благодаря на всички, които проявиха интерес към конкурса и помогнаха думата за него да се разпространи!

Желая ви прекрасна и изпълнена с много хубави трепети пролет!

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Кажи ми къде и кога четеш, за да ти кажа какво закусвам.

books

В този пост ще разкажа за някои свои навици и за това къде и кога най-много обичам да чета. Започвам.

1. Неделя рано сутрин. През пролетта. Тогава е тихо, няма трафик по улиците и мога да се насладя на песента на птичките. Разбира се, преди всичко останало, дори и преди четенето, начело застава нейно величество Закуската. Затова заедно с птичките, пее и кухнята ми. Сокоизтисквачката “вика” правейки портокаловия сок, електрическата кана “свири” с водата за чая, яйцето “се вълнува” варейки се в джезвето на котлона, а тостера ме алармира за изпечената филийка. Дишам дълбоко и спокойно и подреждам всичко на подноса. Поставям го на масичката до леглото. Подръпвам си чорапките, затягам си халатчето, връзвам косата на “куку” и се намествам под топлата завивка за още няколко откраднати мига почивка. Сега книгата е в лявата ми ръка, а дясната е свободна за кафето.

2. В метрото. Навръщане от работа (нищо, че не ходя на работа, или не ползвам метро в момента; става дума за по принцип, а въпросът е принципен). В края на деня, когато ми се иска да изключа и да забравя за света около мен. По средата на пътуването. Не в началото, когато още се пълни с хора и е много шумно или няма места; не и в края, когато трябва да внимавам да не си изпусна спирката, ако съм се зачела дълбоко. Очарованието на четенето в метрото е такова, че аз и моята книга застиваме на едно място в свой свят, заобиколени от безброй непознати. Физически сме там, но тя ме държи здраво за ръката и ме води в други градове, държави, епохи. Двете с нея сме безучастни участници в движението, застинали на едно място и в същото време “летящи” напред с 50 км/ч.

3. В парка. Обичам да вървя, докато хората бягат изтощени около мен. Отразява ми се релаксиращо. Ако е топло и страдам от претоварена от щуротии глава, хващам си маратонките и книжката, и право към парка. При този вид четене с ходене позитивите са очевидни – дишам чист въздух и си проветрявам мозъка, раздвижвам се и тонизирам тялото си, поемам слънчеви лъчи, водя книгата на разходка.

4. На плажа. Най-добре под сянката на някое дърво. Така избягвам риска от изгаряне, ако съм потънала в книгата и нямам сили и желание да помръдна. Тук времето спира, докато не му кажа да тръгне отново. Или докато някоя летяща волейболна топка не се приземи върху мен, а след нея не дотърчи и собственика ѝ да ми се извинява, да ме пита какво чета и да ме кани на среща… но това е друга история. Плажът е мястото, където тялото е голо, умът се рее, морският бриз гали, а шумът на вълните лекуват всичко.

5. В леглото. Преди сън. Ако имам идеален начин за завършек на всеки ден, то това е с книга в ръка. Тя ще ме разбере, ще ме успокои, ще ме зарадва, ще ме развлече и неусетно ще ме унесе в спокоен и здравословен сън.

П.п.: Да не пропусна да дам един важен съвет на тези, които към момента нямат романтична половинка – ще си улесните живота, ако преди да се отдадете на сериозна връзка с когото и да било, се убедите, че те или имат същите потребности от четене като вас, или високо толерират вашата зависимост и нямат нищо против да заспиват до вас на светната нощна лампа, доста по-често отколкото им се иска. Това е важно, за да не ви пращат после да си лягате с петлите (или с кокошките, не съм сигурна с кои се лягаше и с кои се ставаше! помощ?), за да може “да се начетете преди да е време за сън”. За мен е късно, да се спасяват останалите.

А вашето любимо време и място за четене къде и кога е?

Leave a comment

Filed under Uncategorized

ЖЕНА КАТО КАМБАНАРИЯ

??????????????????????

Винаги съм се плашела от баналността. Затова и не написах в началото още “Честит 8ми Март, мили жени! Надявам се да сте много обичани и да искате да дарявате обич навред! Бъдете здрави и усмихнати!”, въпреки, че точно това трябваше да направя. Всеки знае какъв ден е днешният, затова без много приказки и увертюри, пристъпвам към едно от любимите си стихотворения по адрес на Жената, написано от Мъж.

Каква жена
Евтим Евтимов

Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за званар?

Пред такава хубава жена
сътворена от магия блага
ангелското ми сърце призна
че глава човешка се залага…

Колко огън,колко нежен плен
има в двете и очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни….

П.п. : А вашето любимо стихотворение за Жената кое е? Може би сами сте написали и по-хубаво от това. Споделете.

.

Leave a comment

Filed under Uncategorized

In Bed With Chick Lit

bed-reading
Събота. Предиобед. Имам малко време докато чакам крем-супата ми с карфиол да стане и си седя на бюрото пред лаптопа мислейки за книги. По-скоро за чиклит. Помните ли кой беше първият чиклит роман, който прочетохте въобще? Аз да – Дневникът На Бриджит Джоунс от (иска ли питане!?) Хелън Фийлдинг през далечната 1996. Ако трябва да я опиша с три думи, това са ‘глътка’, ‘свеж’ и ‘въздух’. Първата забавна, шантава и различна книга, която веднага усетих близка. Допаднахме си моментално, така го усетих. Сприятелихме се. Тя ме развличаше с ведрата си компания, аз я разхождах в чантата си и я показвах на други приятелки и техните майки. Мисля, че се влюбих в нея в момента, в който ме изненада неподготвена и ме омагьоса. Както си лежах един следобед на леглото вкъщи, разпусках си и си четях, изведнъж се разтресох от неочаквани конвулсии. Отначало се стъписах. Какво става? Защо се треса така? Нещо ли има под леглото!? Беше смях, и то с глас. Аз имам слабостта да си падам по повечето неща, които ме разсмиват и ме карат да се чувстват весела и щастлива.
Така започна аферата ми с “леките, плажни, женски” романи. След Бриджит се занизаха и Дневникът На Една Нова Рускиня от Елена Колина, множеството героини на Софи Кинсела и Мариан Кийс и т.н. Пристрастих се към смехът и свежото усещане от пърхане на пеперуди в стомаха, което ми даваха тези книги. Чиклитът е като приятелка, която не си виждала от дълго време и нямаш търпение срещнеш, за да се наклюкарите и насмеете едно хубаво, както само вие си знаете. Той е като излежаване на припек в някой шезлонг на терасата или на брега на любимия ти плаж. Като приготвяне за среща с любимия. Като пътуване към екзотична дестинация…
Отнесох се пак! Преди да се върна в кухнята, ще цитирам Бриджит и Марк в едноименния филм по първата книга на Фийлдинг:
Bridget: Wait a minute… nice boys don’t kiss like that.
Mark Darcy: Oh, yes, they fucking do.
С други думи, сигурна съм, че много от вас се изненадват след като открият за първи път, че харесват чиклит и си казват: Чакай малко…хубавите книги не попадат в тази графа. На всички тях мога да кажа: О, да, и още как!
И така, човек освен да пише и чете, трябва и да яде. Аз отивам да си видя супата. До скоро писане!

А вие за какви книги мислите в свободното си време? Помните ли първият си чиклит роман? Откъде идва любовта ви към него?

Leave a comment

Filed under Uncategorized