Category Archives: комедия

“Поглъща се на един дъх” – ревю на Екатерина от My_life: Книжен блог

showposter
Привет! И тук следвам острата си нужда да споделя и разпространя добрата дума за книгата си, затова не губя време, а те оставям в ръцете на Екатерина:
“Трябва да призная, че до сега не съм чела такъв тип литература, не, всъщност романтична чужда съм чела, но не и български чиклит, което е един много особен жанр. Но вече мога да кажа, че и това съм чела и се гордея. Само че сега, по това време на денонощието (бърз поглед към часовника – почти три сутринта е) ще кажа колко ми хареса тази книга на Доротея Петрова
“На светофара” е една мъничка книжка, която обаче по много задълбочен и едновременно с това лековит начин описва живота на двама души, тяхната среща на светофара, запознанството им, което започва просто с един комплимент за прическата и по-конкретно за косата. Героите са българка и грък, които, обаче са далеч от родините си, от семействата си, от всичко, което им е най-близко, а живеят и работят, борят се всеки ден на английска земя. Но все пак се запознават съвсем случайно, заговарят се, разменят си телефоните също така случайно и уж нещата тръгват малко като на шега…Героите, Зоя и Тони не са принцеса и принц от някоя западняшка история, въпреки че част от книгата се развива на западняшка земя, те са нормални хора, съвсем битови, с нищо не се отличават от своите приятели, които често заемат основни позиции в целия развой на романчето, редом със семействата на двамата. И точно в това видях чара на книжката, защото чужденците пишат за прелестните си герои, а Доротея Петрова е създала своите наравно с читателите си, точно в това е красивото и интересното, а още по-интересното е стилът, в който писателката е изградила книгата си…Ще посмея да копирам една част от книгата, така че да представя авторката най-подобаващо:…”
Ако ти се чете още, последвай този линк .

Leave a comment

Filed under bulgarian, creative, Доротея Петрова, Екатерина Стоянова, На Светофара, НаСветофара, български, книга, комедия, креативно, писане, ревю, роман, writing

“Давам на книгата 5/5 звезди”, ревю на Теми от Writing is fun

stars1

Здравей, любопитко! В този пост четеш мнението на литературната блогърка Теми Панайотова за “На Светофара”, което тя споделя в Writing is fun . Понеже ми харесва, го слагам и тук 🙂

“С мъка на сърцето, ще си призная, че рядко чета книги от български автори. В днешно време книгите, които масово се четат са на чуждестранни автори. А не трябва да е така!

След прочита на тази книга, искам определено да кажа, че и тук имаме с какво да се похвалим – и ние имаме прекрасни писатели. И го казвам без значение от жанра, защото си е истина.

Книгата не е обемиста, а всъщност точно обратното – не беше, но ми се искаше да е! 

Повечето хора, които ме познават знаят, че макар и да съм заклет фентъзи фен – обожавам да чета книги от различни жанрове – не ми харесва да затварям очите си и за други книжни находки и после да съжалявам.

Няма как да не споделя, че прочитането на тази книга беше толкова приятно и освежаващо – историята е романтична, въвличаща ни в животите на Тони и Зоя  и разказваща ни за тяхното запознанство и как то прераства в любов. Тони е грък, а Зоя българка и макар да се запознават буквално на един светофар, може да усетите историята им все едно сте част от нея.

Хареса ми стила на писане и начина, по който се развиваше действието. Най-вече ми допадна това, че докато четеш имаш чувството, че е по истински случай (но това само писателката може да издаде).  Кара те да се чувстваш, не като някой страничен наблюдател, а като част от самата история – през цялото време бях толкова погълната, лесно е да се поставиш с ролята на главната героиня и да заживееш в книгата.

Честно да си призная, много ми се искаше историята на Тони и Зоя да има продължение в следваща част – да прочетем още малко за живота им и за изпитанията, през които понякога трябва да премине една истинска любов!

Тайничко ще се надявам за продължение, ако ли не – определено ще следя за други книги на Доротея Петрова, защото си заслужават времето и прочита!

Приятно четене!

Давам на книгата 5/5 звезди”

Ако прочетеното те заинтригува, последвай линка към книжрницата на Хеликон тук .

Leave a comment

Filed under bulgarian, creative, Доротея Петрова, На Светофара, НаСветофара, български, книга, комедия, креативно, писане, ревю, роман, romance, Uncategorized, writing

На Светофара, начало, откъс

ПЪРВА ЧАСТ

Зоя

Венците ѝ започнаха да напомнят за себе си и Зоя Димитрова осъзна, че вече от десет минути си мие зъбите. Изтърка езика и кухините на бузите си, остави четката, загаси лампата в банята и влезе в спалнята. В къщата в „Уинчмор Хил“, Северен Лондон, всички останали вече спяха. Дръпна завивката на леглото, потупа възглавницата, без да има нужда, и се настани удобно между завивките. Пресегна се към нощното шкафче, взе единия от кремовете и започна да го нанася около очите си. Погледът ѝ блуждаеше из стаята и съвсем естествено се спря първо на разкошната рокля, която висеше на закачалка в пълна готовност да изиграе важна роля в един от най-вълнуващите дни за Зоя. Докато гледаше роклята и продължаваше да се маже, пулсът ѝ започна да се ускорява. Kолко много неща се бяха променили за две години, откакто се бяха запознали с Тони!

***

Всичко започна на светофара в Северен Лондон, на едно от най-оживените кръстовища на „Норт Съркюлар Роуд“, който пресичаше почти целия град. Денят беше делничен, около 7 часа вечерта, и трафикът беше оживен. И двамата чакаха да светне зелено. Тя – за пешеходци, а той – в колата си. И двамата се прибираха от работа. Тя четеше книга, кoгато някой се провикна на английски зад гърба ѝ.

– Хей, хубава коса!

– Моля? – обърна се тя назад, за да види кой отвлича вниманието ѝ от книгата.

– Хубава си – каза. – Дори красива, бих казал, след като вече се обърна – беше някакъв гологлав със слънчеви очила. Времето беше топло и прозорецът на колата му беше отворен. Изглеждаше като неин тип на пръв поглед, въпреки че слънцето ѝ пречеше да види детайли.

– Мерси – отвърна тя, обърна се напред и заби поглед отново в книгата.

– Дай си номера! – продължи да говори той на гърба ѝ.

  Оооо, не на мене тия, помисли си тя.

– Слушай, да отбия ли ей там да поговорим? Така ще направя, искам да говоря с теб.

– Откъде си? – без да мисли, тя бръкна в чантата и извади телефона си.

– От Лондон съм – отвърна непознатият.

– Давай тогава, слушам – готова да запише номера му, го подкани тя.

– 07… – издиктува той. – Обади ми се по всяко време! И не се притеснявай за приятелката ми, защото нямам такава! Как се казваш? – в движение се провикна той.

– Зоя – извика тя.

– Приятно ми беше, Зоя! – отвърна той и колата му се изгуби в трафика.

Ей такова нещо не ѝ се беше случвало досега – светофарна забивка, докато чака на червено. И то започнала с комплимент за косата. Вярно, че тъмната ѝ, дълга до под раменете равна прическа с равен бретон до под веждите правеше впечатление, но се забелязваше повече от жени. От мъже Зоя беше свикнала на коментари относно дупето или усмивката си преди всичко останало. Напоследък обаче беше отслабнала прекалено много и почти беше изгубила извивките си. А в гръб усмивката ѝ нямаше как да направи впечатление. Истината беше, че Зоя не се чувстваше особено атрактивна за другия пол тези дни и особено днес. А и не целеше да бъде. Беше облякла широка синя дънкова риза с подвити до лактите ръкави и запасана в черните ѝ прилепнали по краката дънки. През рамо беше преметнала голяма черна кожена чанта, а на краката си носеше ниски сини обувки. За грим изобщо не беше помислила, а като се добави към картинката и ниският ѝ ръст, и книгата в ръцете, човек съвсем спокойно можеше да я обърка с ученичка.

Че какво пък толкова, човек никога не знае. Не може да съдим за някого по това къде и как му е дошло отвътре да бъде спонтанен, помисли тя, след като пресече улицата, обляна от вълна от добро настроение. По пътя към квартирата дори се заприказва с един дядо. Човекът обясни, че работи в близката аптека, и ѝ даде визитна картичка. Да поддържали връзка! Тя се опита да се отърве по-бързо от приказливеца. Не спираше да се усмихва и нещо ѝ подсказваше, че трябва да се обади по-скоро на Светофара. Едва дочака да мине половин час и с разтуптяно сърце набра за първи път номера му. Той се изненада приятно. Каза, че изобщо не е очаквал да му звънне. Чуха се няколко пъти, за да се разбeрат кога да се видят. Трудно му било, нямал много свободно време. Работел по 6 дни в седмицата. Фризьор бил.

***

–Забавна история вчера… – заобяснява на колежките си в офиса на следващия ден тя. Наложи се. Бяха я чули да флиртува по телефона и любопитстваха.

–Хубав ли беше? – попита шефката ѝ Манди.

–Разбира се, иначе защо ще му взема номера? – засмя се Зоя.

–Каква кола кара? – попита колежката ѝ Лулу.

–Не обръщам внимание на колите бе, хора! – възмути се Зоя, а след това бързо добави: – Лу, той каза, че искал да излезем в събота. Ще дойдете ли с Майк с нас? Той е моят уингман, а ти ми трябваш за морална подкрепа.

–Да, човек, много ясно! Само кажи къде искаш да отидем – намигна ѝ Лулу.

Когато се прибра в неугледната си квартира в „Ууд Грийн“, Северен Лондон, я очакваше изненада. Почти винаги, когато вечеряше, обичаше да е сама и да гледа нещо занимателно на лаптопа. За предпочитане, някое разведряващо комедийно шоу или ситком. Тази вечер гледаше „Шоуто на Греъм Нортън“ и хапваше салата с домати и пилешко. Пиеше уиски. На екрана на лаптопа Марк Уолбърг явно беше прекалил я с алкохола, я с някоя друга забранена субстанция и се лигавеше безобразно с водещия. Сядаше в скута му, милваше го по лицето, а накрая го и ощипа по зърното. У Зоя се надигна усещане за безвъзвратно губене на ценно време. Изведнъж ѝ се прииска да има някого, с когото да разпусне, да сподели компанията и мислите си. Струваше ѝ се, че досега не се е чувствала толкова самотна, въпреки че беше изживявала много моменти като този и преди. Сега различното беше, че май вече започваше да ѝ идва до гуша.

Мислите ѝ бяха прекъснати от почукване по вратата на стаичката. На прага стоеше хазяйката. От цялата ѝ личност лъхаше педантичност. Жената беше около 60-годишна имигрантка от Колумбия. Макар да беше живяла в Англия през по-голямата част от живота си, тя все още говореше със силен испански акцент и заваляше думите.

–Зоя, очаквам семейството на мъжа ми да дойде на гости от Ямайка в края на месеца и преди това трябва да си се изнесла. Вече се обадих на агенцията да ти намерят нещо друго.

–Защо не съм осведомена по въпроса по-рано!? – сопна се Зоя.

–Ами, защото и аз тъкмо разбрах днес следобед… иии са ми семейство все пак… нямам къде другаде да ги сложа.

–Това да не е просто твоя начин да ми кажеш, че не искаш да живея повече тук? – надигна вежди въпросително Зоя.

–Не, трябваше да отменя и стаята на другото момиче, което щеше да идва скоро.

–Ясно.

–И, ъм… освен това ти държиш свински наденички в хладилника! – възкликна жената.

–Да, знам – кимна Зоя.

–В тази къща не ядем свинско, казвала съм ти и преди.

–Те са си моите наденички… Не ви карам да ги ядете!

–Знам, но нали трябва да ги готвиш под моя покрив… Не ми харесва никак това! – възмути се колумбийката.

–Добре. Твоята къща, твоите правила… Няма проблем – кимна Зоя и обърна гръб на жената.

Може пък и да е манна небесна някаква това, помисли си Зоя с надежда. Хазяйката имаше навика да я посреща с критика и недоволство почти всеки ден след работа, преди дори да поздрави. Дано да попадна на по-хубаво място, помоли си наум тя. Да, ама преди да се премести, трябваше да си намери къде да отиде. Само се надяваше да не я излъжат от агенцията с парите! Няма, късметът щеше да е пак на нейна страна, усещаше го!

***

В къщата в „Уинчмор Хил“ Зоя се сепна. Беше започнала да маже лицето си с крема за околоочен контур, а около очите си беше сложила вазелин. Нищо, той и без това е полезен за миглите и веждите. Дженифър Анистън използва същия трик срещу „пачи крак“, нали така? Мога и аз да продължа да го използвам по този начин. Погледна още веднъж към роклята, усмихна се широко, а сърцето ѝ подскочи от радост и вълнение. Наложи си да се успокои. Пресегна се още веднъж към нощното шкафче, за да вземе този път правилните кремове, и се намаза за последен път бавно и опитвайки се да се настрои за сън. Ако не се наспеше, щеше да ѝ личи, а беше така важно да изглежда добре. Повъртя се малко, след което скочи от леглото и грабна произволна книга от библиотеката. Прочете няколко пъти първите три страници, като така и не успяваше да се съсредоточи. Накрая постепенно се унесе.

3 Comments

Filed under bulgarian, comedy, creative, български, книга, комедия, креативно, писане, роман, романтика, romance, writing