Кажи ми къде и кога четеш, за да ти кажа какво закусвам.

books

В този пост ще разкажа за някои свои навици и за това къде и кога най-много обичам да чета. Започвам.

1. Неделя рано сутрин. През пролетта. Тогава е тихо, няма трафик по улиците и мога да се насладя на песента на птичките. Разбира се, преди всичко останало, дори и преди четенето, начело застава нейно величество Закуската. Затова заедно с птичките, пее и кухнята ми. Сокоизтисквачката “вика” правейки портокаловия сок, електрическата кана “свири” с водата за чая, яйцето “се вълнува” варейки се в джезвето на котлона, а тостера ме алармира за изпечената филийка. Дишам дълбоко и спокойно и подреждам всичко на подноса. Поставям го на масичката до леглото. Подръпвам си чорапките, затягам си халатчето, връзвам косата на “куку” и се намествам под топлата завивка за още няколко откраднати мига почивка. Сега книгата е в лявата ми ръка, а дясната е свободна за кафето.

2. В метрото. Навръщане от работа (нищо, че не ходя на работа, или не ползвам метро в момента; става дума за по принцип, а въпросът е принципен). В края на деня, когато ми се иска да изключа и да забравя за света около мен. По средата на пътуването. Не в началото, когато още се пълни с хора и е много шумно или няма места; не и в края, когато трябва да внимавам да не си изпусна спирката, ако съм се зачела дълбоко. Очарованието на четенето в метрото е такова, че аз и моята книга застиваме на едно място в свой свят, заобиколени от безброй непознати. Физически сме там, но тя ме държи здраво за ръката и ме води в други градове, държави, епохи. Двете с нея сме безучастни участници в движението, застинали на едно място и в същото време “летящи” напред с 50 км/ч.

3. В парка. Обичам да вървя, докато хората бягат изтощени около мен. Отразява ми се релаксиращо. Ако е топло и страдам от претоварена от щуротии глава, хващам си маратонките и книжката, и право към парка. При този вид четене с ходене позитивите са очевидни – дишам чист въздух и си проветрявам мозъка, раздвижвам се и тонизирам тялото си, поемам слънчеви лъчи, водя книгата на разходка.

4. На плажа. Най-добре под сянката на някое дърво. Така избягвам риска от изгаряне, ако съм потънала в книгата и нямам сили и желание да помръдна. Тук времето спира, докато не му кажа да тръгне отново. Или докато някоя летяща волейболна топка не се приземи върху мен, а след нея не дотърчи и собственика ѝ да ми се извинява, да ме пита какво чета и да ме кани на среща… но това е друга история. Плажът е мястото, където тялото е голо, умът се рее, морският бриз гали, а шумът на вълните лекуват всичко.

5. В леглото. Преди сън. Ако имам идеален начин за завършек на всеки ден, то това е с книга в ръка. Тя ще ме разбере, ще ме успокои, ще ме зарадва, ще ме развлече и неусетно ще ме унесе в спокоен и здравословен сън.

П.п.: Да не пропусна да дам един важен съвет на тези, които към момента нямат романтична половинка – ще си улесните живота, ако преди да се отдадете на сериозна връзка с когото и да било, се убедите, че те или имат същите потребности от четене като вас, или високо толерират вашата зависимост и нямат нищо против да заспиват до вас на светната нощна лампа, доста по-често отколкото им се иска. Това е важно, за да не ви пращат после да си лягате с петлите (или с кокошките, не съм сигурна с кои се лягаше и с кои се ставаше! помощ?), за да може “да се начетете преди да е време за сън”. За мен е късно, да се спасяват останалите.

А вашето любимо време и място за четене къде и кога е?

Advertisements

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s