“Повечето читатели казват, че няма качествен български чиклит…”

Пролетното ми настроение днес е подсилено от най-новото ревю на “На светофара”, написано от не кой да е, а една 15-годишна красива и будна тинейджърка, която внимава в час, а междувременно намира и време за качествена литература… Това е мнението на Мари Чернева от A Booklover Place :adf7fc36fc0f7dba45ac9694f620af5cbd483bad8188f3b9f20edf1bc274f49a

“Признавам си, без да се лъжем..не съм чела такъв тип литература. Романтични романи съм чела много, но чужди, а не български чиклит. Вече официално мога да заявя, че съм чела и това. Повечето читатели, казват, че няма качествен български чиклит. Но грешат, прочетете тази книга и още останете без дъх и онемели. След последната страница, се надявах за още и още..Тази книга на Доротея Петрова, ми хареса толкова мноого!

‘’На Светофара’’ една много кратка и лека книжка, която е много задълбочена, но същевременно с такъв лековит начин, описва живота на двамата ни герои Тони и Зоя. Те се запознават на светофара, по много необичаен начин за Зоя..и се влюбват. Тя е българка, а той е грък, които са далеч от семейството и роднините си..далеч от всичко родно и работят на английската земя в Лондон. Стилът на писане на Доротея ми допадна много. Когато четеш се потапяш в книгата, все едно си го изживял или присъстваш там. От личен опит ви го казвам, чела съм в училище, всеки крещи, а аз се изолирам в книгата. Наистина много силно се надявам тази история да има продължение..Да се надяваме, че ще има. Определено чакам, следващите творби от тази мила авторка, защото си заслужават четенето и времето. 

Благодаря на Доротея Петрова, за предоставената възможност, да прочета книгата в замяна на честно ревю!

Приятно четене на всички, препоръчвам ви книгата с двете си ръце!

 

-Мари.”

Advertisements

Leave a comment

Filed under bulgarian, Доротея Петрова, На Светофара, български, книга, ревю, роман, Uncategorized

“Поглъща се на един дъх” – ревю на Екатерина от My_life: Книжен блог

showposter
Привет! И тук следвам острата си нужда да споделя и разпространя добрата дума за книгата си, затова не губя време, а те оставям в ръцете на Екатерина:
“Трябва да призная, че до сега не съм чела такъв тип литература, не, всъщност романтична чужда съм чела, но не и български чиклит, което е един много особен жанр. Но вече мога да кажа, че и това съм чела и се гордея. Само че сега, по това време на денонощието (бърз поглед към часовника – почти три сутринта е) ще кажа колко ми хареса тази книга на Доротея Петрова
“На светофара” е една мъничка книжка, която обаче по много задълбочен и едновременно с това лековит начин описва живота на двама души, тяхната среща на светофара, запознанството им, което започва просто с един комплимент за прическата и по-конкретно за косата. Героите са българка и грък, които, обаче са далеч от родините си, от семействата си, от всичко, което им е най-близко, а живеят и работят, борят се всеки ден на английска земя. Но все пак се запознават съвсем случайно, заговарят се, разменят си телефоните също така случайно и уж нещата тръгват малко като на шега…Героите, Зоя и Тони не са принцеса и принц от някоя западняшка история, въпреки че част от книгата се развива на западняшка земя, те са нормални хора, съвсем битови, с нищо не се отличават от своите приятели, които често заемат основни позиции в целия развой на романчето, редом със семействата на двамата. И точно в това видях чара на книжката, защото чужденците пишат за прелестните си герои, а Доротея Петрова е създала своите наравно с читателите си, точно в това е красивото и интересното, а още по-интересното е стилът, в който писателката е изградила книгата си…Ще посмея да копирам една част от книгата, така че да представя авторката най-подобаващо:…”
Ако ти се чете още, последвай този линк .

Leave a comment

Filed under bulgarian, creative, Доротея Петрова, Екатерина Стоянова, На Светофара, НаСветофара, български, книга, комедия, креативно, писане, ревю, роман, writing

“Давам на книгата 5/5 звезди”, ревю на Теми от Writing is fun

stars1

Здравей, любопитко! В този пост четеш мнението на литературната блогърка Теми Панайотова за “На Светофара”, което тя споделя в Writing is fun . Понеже ми харесва, го слагам и тук 🙂

“С мъка на сърцето, ще си призная, че рядко чета книги от български автори. В днешно време книгите, които масово се четат са на чуждестранни автори. А не трябва да е така!

След прочита на тази книга, искам определено да кажа, че и тук имаме с какво да се похвалим – и ние имаме прекрасни писатели. И го казвам без значение от жанра, защото си е истина.

Книгата не е обемиста, а всъщност точно обратното – не беше, но ми се искаше да е! 

Повечето хора, които ме познават знаят, че макар и да съм заклет фентъзи фен – обожавам да чета книги от различни жанрове – не ми харесва да затварям очите си и за други книжни находки и после да съжалявам.

Няма как да не споделя, че прочитането на тази книга беше толкова приятно и освежаващо – историята е романтична, въвличаща ни в животите на Тони и Зоя  и разказваща ни за тяхното запознанство и как то прераства в любов. Тони е грък, а Зоя българка и макар да се запознават буквално на един светофар, може да усетите историята им все едно сте част от нея.

Хареса ми стила на писане и начина, по който се развиваше действието. Най-вече ми допадна това, че докато четеш имаш чувството, че е по истински случай (но това само писателката може да издаде).  Кара те да се чувстваш, не като някой страничен наблюдател, а като част от самата история – през цялото време бях толкова погълната, лесно е да се поставиш с ролята на главната героиня и да заживееш в книгата.

Честно да си призная, много ми се искаше историята на Тони и Зоя да има продължение в следваща част – да прочетем още малко за живота им и за изпитанията, през които понякога трябва да премине една истинска любов!

Тайничко ще се надявам за продължение, ако ли не – определено ще следя за други книги на Доротея Петрова, защото си заслужават времето и прочита!

Приятно четене!

Давам на книгата 5/5 звезди”

Ако прочетеното те заинтригува, последвай линка към книжрницата на Хеликон тук .

Leave a comment

Filed under bulgarian, creative, Доротея Петрова, На Светофара, НаСветофара, български, книга, комедия, креативно, писане, ревю, роман, romance, Uncategorized, writing

Как да си купим На Светофара от Хеликон – указания:

Здравейте, всички настоящи и бъдещи читатели!

Тъй като вчера някои от вас ме питаха как точно да се сдобият безпроблемно с книгата, реших че между вас може би има и други, които са се затруднили, но ги е досрамяло да попитат. Не се притеснявайте, ето ги и указанията в стъпки:

  1. Преди всичко останало, налага се да се регистрирате в сайта на Хеликон: Книжарница Хеликон Helikon.bg Регистрация Helikon.bg
  2. След като сте попълнили нужните полета и сте изпратили заявката си, нужно е да проверите пощата си, където би трябвало да сте получили съобщение с линк, на който да потвърдите и активирате акаунта си: 272 unread petrovadoroteya Yahoo Mail
  3. След като успешно сте влезли в профила си, намерете в полето за търсене книгата. Тя ще е в раздел е-книги:Книжарница Хеликон Helikon.bg
  4. Добавете я в кошницата като кликнете на “купи”: На светофара от Доротея Петрова ISBN 9786191541614 Е книги от онлайн книжарница Хеликон Helikon.bg
  5. На следващият екран ще видите книгата в кошницата си. Кликнете на “поръчай”: Вашата поръчка Helikon.bg
  6. Системата ще поиска от вас да въведете данните си и да потвърдите поръчката: Вашата поръчка Helikon.bg Вашата поръчка Helikon.bg
  7. На същата страница, малко по-надолу, ще имате опцията да изберете начин на плащане :Вашата поръчка Helikon.bg
  8. След като сте избрали най-удобната за вас опция и сте изпратили поръчката си, системата ще ви предостави възможността да платите, а след което и ще ви изпрати съобщение с линк към книгата:4348 непрочетени АБВ поща 4348 непрочетени АБВ поща 4348 непрочетени АБВ поща
  9. След като смъкнете файла на книгата на устройството си, ще трябва и да го отворите. Тук на помощ идва следното обяснение: Как да четем е-книги
  10. Остана ви само едно нещо – да изберете с каква апликация ще отворите книгата, ако искате да я четете на таблета или телефона си. Ето няколко  идеи с безплатни апликации .

Едно малко уточнение искам да направя, преди да ви оставя на мира. Форматът на книгите изглежда леко различно в зависимост от това коя апликация използвате. Иначе казано – през някои апликации изглежда по-хубава и по-добре подредена, а през други – обратното. Затова ще си позволя да ви препоръчам тези, на които според мен На Светофара изглежда най-добре. Ето ги:  FBReader , Ebook Reader ,  Moon + , Universal Book Reader .

Ако имате въпроси относно апликациите или каквото и да е друго, моля пишете, питайте, не се притеснявайте. Всичко ще обсъдим, ако е нужно 🙂

Надявам се да съм помогнала! Приятно четене!

Leave a comment

Filed under български, книга

Имам си почитателка, която не ми е приятелка :)

 

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Намерих си корицата :)

Здравейте, пролетни пчелички!

unnamed

С удоволствие съобщавам, че конкурсът “Къде ми е корицата?” приключи успешно с намирането на горепоказания дизайн, дело на Стилян Русев. Победителят е много талантлив млад мъж, от когото останах впечатлена и изпитвам желание да споделя малко повече за него.

Стилян е илюстратор и графичен дизайнер на свободна практика, който живее в Копенхаген, Дания. Има дългогодишен опит в различни визуални сфери като лого дизайн, илюстрации, дизайн на уеб страници, брошури и др. Можете да разгледате част от неговите предишни проекти на https://www.behance.net/stilyanrusev

Благодаря на всички, които проявиха интерес към конкурса и помогнаха думата за него да се разпространи!

Желая ви прекрасна и изпълнена с много хубави трепети пролет!

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Кажи ми къде и кога четеш, за да ти кажа какво закусвам.

books

В този пост ще разкажа за някои свои навици и за това къде и кога най-много обичам да чета. Започвам.

1. Неделя рано сутрин. През пролетта. Тогава е тихо, няма трафик по улиците и мога да се насладя на песента на птичките. Разбира се, преди всичко останало, дори и преди четенето, начело застава нейно величество Закуската. Затова заедно с птичките, пее и кухнята ми. Сокоизтисквачката “вика” правейки портокаловия сок, електрическата кана “свири” с водата за чая, яйцето “се вълнува” варейки се в джезвето на котлона, а тостера ме алармира за изпечената филийка. Дишам дълбоко и спокойно и подреждам всичко на подноса. Поставям го на масичката до леглото. Подръпвам си чорапките, затягам си халатчето, връзвам косата на “куку” и се намествам под топлата завивка за още няколко откраднати мига почивка. Сега книгата е в лявата ми ръка, а дясната е свободна за кафето.

2. В метрото. Навръщане от работа (нищо, че не ходя на работа, или не ползвам метро в момента; става дума за по принцип, а въпросът е принципен). В края на деня, когато ми се иска да изключа и да забравя за света около мен. По средата на пътуването. Не в началото, когато още се пълни с хора и е много шумно или няма места; не и в края, когато трябва да внимавам да не си изпусна спирката, ако съм се зачела дълбоко. Очарованието на четенето в метрото е такова, че аз и моята книга застиваме на едно място в свой свят, заобиколени от безброй непознати. Физически сме там, но тя ме държи здраво за ръката и ме води в други градове, държави, епохи. Двете с нея сме безучастни участници в движението, застинали на едно място и в същото време “летящи” напред с 50 км/ч.

3. В парка. Обичам да вървя, докато хората бягат изтощени около мен. Отразява ми се релаксиращо. Ако е топло и страдам от претоварена от щуротии глава, хващам си маратонките и книжката, и право към парка. При този вид четене с ходене позитивите са очевидни – дишам чист въздух и си проветрявам мозъка, раздвижвам се и тонизирам тялото си, поемам слънчеви лъчи, водя книгата на разходка.

4. На плажа. Най-добре под сянката на някое дърво. Така избягвам риска от изгаряне, ако съм потънала в книгата и нямам сили и желание да помръдна. Тук времето спира, докато не му кажа да тръгне отново. Или докато някоя летяща волейболна топка не се приземи върху мен, а след нея не дотърчи и собственика ѝ да ми се извинява, да ме пита какво чета и да ме кани на среща… но това е друга история. Плажът е мястото, където тялото е голо, умът се рее, морският бриз гали, а шумът на вълните лекуват всичко.

5. В леглото. Преди сън. Ако имам идеален начин за завършек на всеки ден, то това е с книга в ръка. Тя ще ме разбере, ще ме успокои, ще ме зарадва, ще ме развлече и неусетно ще ме унесе в спокоен и здравословен сън.

П.п.: Да не пропусна да дам един важен съвет на тези, които към момента нямат романтична половинка – ще си улесните живота, ако преди да се отдадете на сериозна връзка с когото и да било, се убедите, че те или имат същите потребности от четене като вас, или високо толерират вашата зависимост и нямат нищо против да заспиват до вас на светната нощна лампа, доста по-често отколкото им се иска. Това е важно, за да не ви пращат после да си лягате с петлите (или с кокошките, не съм сигурна с кои се лягаше и с кои се ставаше! помощ?), за да може “да се начетете преди да е време за сън”. За мен е късно, да се спасяват останалите.

А вашето любимо време и място за четене къде и кога е?

Leave a comment

Filed under Uncategorized